Вила “Ефория” оживя в захарното изкуство

Старопиталището на Пенчо Семов оживя по един необичаен начин – в макет, изцяло изработен от захар. Негов автор е Диана Петракиева, част от общността на захарните декоратори, която тази година участва в изложбата „Моята България“ в Габрово. В разговора тя споделя какво я вдъхновява, с какви предизвикателства се е сблъскала и защо вярва, че сградата трябва да бъде съхранена.

1. Как възникна идеята за създаване на Старопиталището
За да обясня, как така на някого му хрумва да строи къщи от захар, трябва да кажа,
че принадлежа към една не малка общност – общността на захарните декоратори. Към
изкуството на захарната декорация са съпричастни, както любители, така и
професионалисти в сладкарството. Наш организатор и вдъхновител е шеф Мария
Остюрк, която много хора вече познават във връзка с различни инициативи и изяви. В
продължение на вече 10 години Мария организира в различни градове изложби под
мотото „Моята България” и кани за участие декоратори от страната и чужбина. Тази
година изложбата, която „Асамблея Моята България” реализира със съдействието и
подкрепата на Община Габрово, беше под надслов „165 години Габрово град”.
Мога да кажа, че почти веднага усетих с коя част от историята на Габрово искам да
бъде свързана творбата ми – славните години на индустриално развитие в началото на
миналия век, които носят на Габрово прозвището „Българския Манчестър”. Много
информация прехвърлих, припомних си позабравени неща, научих и нови факти.
Именно това своеобразно проучване доведе до решението моят проект за изложбата да
бъде именно Старопиталището на Пенчо Семов. Мотивите за избора ми са няколко. На
първо място личността на Пенчо Семов – израстването му от бедно габровско момче до
„Българския Рокфелер”, начинът, по който решава да използва богатството си –
дарителската му дейност, размахът, енергията, прозорливостта и още много други
наистина впечатляващи детайли от биографията и израстването му. Второто нещо
беше самата сграда – впечатляваща, внушителна, истинско архитектурно бижу, носещо
собствена история и драматизъм. Третият много важен за мен аргумент беше, че от
всичко, построено през онова време, единствено Старопиталището има шанс за
възстановяване и нов живот. Това своеобразно Възраждане възприех като символ, като
един щастлив край на бурна и драматична история.

2. Колко време отне изработката и какви материали използвахте
Проектът е създаден изцяло по снимков материал като работата по него продължи
около месец. Веднага трябва да направя уговорката, че при мен времето се изчислява не
в дни, а във вечери и нощи. Това е моето „свободно време”, което посвещавам на
страстта си към захарното изкуство. Обикновено такъв вид декорация е характерна за
торти. За целите на изложби и състезания се използват макети като всичко, което е
видимо, следва да бъде изработено по същия начин и със същите материали, които се
използват за декориране на торти. Макетът трябва да изглежда така, както би
изглеждала и една истинска торта. За изработката на моя проект съм използвала
основно захарно тесто и айсинг /белтъчна глазура/, които осигуряван необходимата
здравина и стабилност.

3. Кое беше най – голямото предизвикателство в процеса на създаване
Да изработя захарен макет на такава необикновена сграда, каквато е
Старопиталището, беше не само предизвикателство, а нещо граничещо с безразсъдство.
Истината е, че след като разгледах няколко снимки, се отказах, стори ми се
невъзможно. Започнах да оглеждам други емблематични сгради в града, но нещо все ме
теглеше точно натам. След часове, прекарани в интернет, открих достатъчно снимков
материал, който направи идеята не толкова абсурдна. Най-трудната част беше
изработване на проект в мащаб, отбелязване на размери и пропорции на всяка от
страните на фасадата, много наблюдение и търсене на всеки детайл. Ако някой смята,
че в захарната декорация няма математика – дълбоко греши. Сметките и изчисленията
отнеха поне половината от времето, с което разполагах. Едва след като всички стени, прозорци, балюстради и т.н си дойдоха на мястото, започна „сладката” част, обличане със захарно тесто, изрязване, изработката на отделни детайли. Нямаше нещо, което да е лесно в работата, но едно от най-предизвикателните неща беше изработването на покривната конструкция. Всички снимки, които успях да намеря, показваха състоянието на покрива след пожара, унищожил голяма част от него, така че липсваха много от детайлите, необходими за цялостната визия на проекта.

4. Има ли детайл от макета, към който сте особено привързана?
Всеки детайл от конструкцията е важен, защото всяко несъответствие и
неприцизност веднага води до несъответствия във всички други елементи на
конструкцията. Така че от техническа гледна точка всеки сантиметър беше внимателно
огледан. Но в процеса на работа много пъти се отнасях във времето и пространството,
представях си какво е било усещането да излезеш на терасите и да съзерцаваш гледката
отпред. И да, любимият ми детайл са именно двете тераси във високата част на
сградата.

5. Какво ви свързва с историята на Пенчо Семов и вила „Ефория”?
Нямам никаква непосредствена връзка с историята на П. Семов. Проучването,
което направих ме впечатли неимоверно. Оказа се, че и аз, както много хора, съм
знаела твърде малко за личността на Семов и историята на сградата. Мнозина все още я
помнят от времето, когато е била инфекциозна болница. Аз съм имала късмета да не я
посещавам, през този период на съществуването й, но споменът на моята майка за
прекрасни розови храсти е жив и до днес.

6. Какво беше първото ви впечатление, когато се докоснахте до историята на
вилата?
Първите неща, които прочетох бяха биографични данни за П. Семов, а неговата
история сама по себе си е удивителна. Много емоции протекоха като ток през мен –
удивление, възхита, респект и на края, за изненада на самата мен – гняв. Въпреки че за
съжаление, сякаш свикнахме с тези неща, съзнанието отказва да разбере как здравия
разум би могъл да допусне разруха и унищожение на всичко създадено и съградено. В
историята на Вилата, както и на нейния създател има някакъв драматизъм, напомнящ
сюжет от филм, а прозвището „Къщата на духовете”, което видях в публичното
пространство, създава усещане за мистичност. По някаква игра на въображението, през
цялото време ми се натрапваше една асоциация с филма „Титаник”- кадрите на
потъналия кораб и контрастът с блясъка и величието в началото на историята.

7.Какво символизира сградата и защо е важно да бъде запазена.
Сградата е невероятна – като архитектура, като история, като дух. В нея могат да
се намерят различни символи – тя е символ на времето, в което Габрово създава
завидна за времето си индустрия, символ на просперитет и развитие и най-вече –
символ на щедростта, на идеята, че богатството не е в това, което притежаваш, а в това,
което оставяш след себе си. Защото може би най-впечатляващото в биографията на П.
Семов е не богатството, което е успял да създаде, а начинът, по който е решил да го
използва. Сградата трябва да бъде запазена не само защото е удивителна, различна и
впечатляваща. Тя трябва да остане, за да се запази поне частица от делото на Пенчо
Семов. Трябва да остане, за да ни кара да помним. Трябва да остане и защото сме
длъжни да изпълним завета на този необикновен човек. И защото трябва да спрем да
разрушаваме създаденото преди нас.

8. Какво искате хората да почувстват, когато видят вашата творба?
Много държах проектът ми да напомни, че Габрово не е само хумор и шеги, че е
имало време, когато градът е бил люлка на индустрията в България, че будни габровци
са създали много неща, които са били първи в страната за времето си. Иска ми се, който
не знае – да научи, който е забравил – да си спомни. Иска ми се хората в Габрово да се гордеят с вила „Ефория”, да я показват на гостите си и да им разказват историята, на човека, който я е създал.

9. Как изкуството помага за запазване на културната памет?
Изкуството е начин да пазим културната памет, защото негова важна задача е да
провокира. То може да предизвика любопитство, то може да възкреси спомени, то има
за цел да те кара да се замислиш, да прочетеш, да научиш. А когато човек знае и мисли,
тогава може да оцени, и това, което сме имали преди, и това, което можем да имаме
сега.

10. Какво бихте казали на П. Семов?
Думите, които бих избрала са: „поклон”, „респект” и ”извинявай”

11. Какво бихте пожелали на екипа, който работи по реставрацията?
Към хората, които дръзнаха да извадят от разрухата сградата на
Старопиталището, да вдъхнат живот на „Къщата на духовете”, изпитвам същото
възхищение. Желая им сила, здраве и най-вече – да пазят духа на сградата и на този,
който я е създал. Щастлива съм, че днес, след много години, но с вярност към
първоначалния замисъл – Вила „Ефория” се завръща. Не само като сграда, а като разказ
за минало, което си струва да бъде помнено, и като мечта, която заслужава да бъде
сбъдната отново.