История на Старопиталището

Сградата е построена за 5 години (1928 – 1933 г.) по проект на габровския архитект Никола Гръблев за четириетажна лятна вила на фабриканта Пенчо Семов. Около вилата бил изграден парк с изкуствено езеро и лодки. Вилата е била снабдена и със зимна градина с парно отопление, в която се отглеждали различни видове топлолюбиви растения. Мнозина жители на тогавашния град често виждали как индустриалецът си почивал до езерото и хранел рибките в него.

Към „къщата“ имало собствен параклис на име „Св. Св. Петър и Павел“. Към днешна дата той все още не е осветен. Помещавал се е в приземния етаж на сградата. Изключителният мраморен иконостас, дело на чешкия скулптор Йосиф Шквара, изумявал с красотата си. След смъртта на Семов той бил разглобен и използван за паметна плоча на местен партизанин. Част от него е спасена и е превърната в парапет на стълбище на черква.

В близост до езерцето в основите на вилата е била изградена изворна чешма, по стените на която и до днес се чете мозаечно написаният девиз: „Любов, труд, постоянство”. Само чрез превъплъщаването на тази фраза в дела, човек би могъл да постигне духовното и материално състояние на Пенчо Семов.

Там, при чешмата той обичал да посреща гости, които черпел с локум в цветовете на българското знаме. За да помнят, че са българи.

Волята на г-н Семов била след смъртта му сградата, заедно с парка и езерото пред нея, да се превърне в старопиталище, като 20 от настанените да са бедни старци работили във фабриките му, като храненето и гледането им да бъде като това на знатните и имотните хора в пансиона (без да се прави разлика между тия, които плащат, и тия, които не плащат).

В завещанието си, направено още през 1928г., Пенчо Семов предоставя за благотворителни цели по-голяма част от своето движимо и недвижимо имущество.Този жест е жив символ на неговата преданост към българската култура и общество и израз на вярата му в доброто у хората.

Били предвидени специални условия за 50 души, от които 15 трябвало да бъдат писатели и журналисти, 20 бедни възрастни хора – за предпочитане работници от фабричните му предприятия. Издръжката на тези 35 души да е безплатна до края на живота им, докато другите 15 възрастни хора трябва да плащат такса за престоя си. Грижата трябвало да бъде еднаква за всички.

Много са гостите посрещнати в „Старопиталището“ – сграда изградена с цел да бъде дом и грижа за възрастни хора.

Красимира Чолакова разказва за част от тях в книгата си „Успехът“ посветена на живота на Пенчо Семов.

Сливовица и салата, супа, риба, пиле, прасенце, десерт и кафе. Обедите и вечерите се дават в алеята с кестените, където при хубаво време се посрещат всички гости. 

Момичетата от Стопанското училище „Х. Радка П. Семова“, облечени с традиционни за Габровския край народни носии, сервират менюто, което е изцяло българско, традиционно, за да знаят, че са в България. На обяда освен гостите, присъстват и британски пълномощен министър в България Бентинг, ген. Христо Луков, Пенчо Семов и Илия Кожухаров. След размяна на тостове, Пенчо Семов, като гостоприемен домакин подарява за Н. В. крал Едуард 8-ми, шише с отлежала сливовица, две покривки с български шевици, изработени от ученички на Стопанското училище, и 5 мускала с розово масло.

Крал Едуард 8-ми изпраща благодарствено писмо до Пенчо Семов:

• „Благодаря Ви за изпратените приветствия и подаръци, за любезността Ви.“

Пенчо Семов, освен че получава писмо от Крал Едуард 8-ми, чрез английския пълномощен министър в България, е поканен да гостува в Англия във време, съобразено с неговите ангажименти.

СРЪБСКИ ИНДУСТРИАЛЦИ

През м. септември 1936 год. във вилата е посрещната делегация от сръбски индустриалци, водени от Милан Вапа. 

МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ГЕН. ХРИСТО ЛУКОВ

По покана на Околийския работнически синдикат в Габрово, през месец юни 1937 год. гостува министъра на войната ген. Христо Луков. За работниците е изнесен концерт на Н.  В. цар Борис 3-ти, под диригенството на проф.  Саша Попов. На концерта присъстват околийският управител , кметът, работници от всички фабрики в града – „тесен се оказа салонът да побере дошлите няколко хиляди работници за концерта“. 

От името на всички 7000 работници от Габрово, приветствие към министъра на войната произнася А. Огнянов, който благодари на ген. Луков за готовността му да гостува сред работниците от Габрово и за застъпничеството му да се представи този великолепен концерт. В изказването си той подчертава, „че българските работници в дни на върховни държавни интереси са се явявали, като част от Българската армия“. От името на работниците са поднесени цветя на оркестъра.

След концерта, целият оркестър, начело с диригента проф. Саша Попов и ген. Христо Луков са поканени във вилата на Семов. Дадена е вечеря, от която всички са доволни. На сутринта преди да отпътуват за София, гостите разглеждат парка.

ГЕРМАНСКА СТОПАНСКА ДЕЛЕГАЦИЯ

През есента на 1937год. в Габрово гостува германска стопанска делегация, която е посрещната от кмета Стою Андрейчев. В алеята с кестените във вилата на Семов е даден официален обяд.

ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ АТАШЕТА

След приключване на военните маневри през септември 1937 год., на гости във вилата на Пенчо Семов идват всички чуждестранни военни аташета, присъствали край Попово. Между тях са:
– Германия – ген. Фредеричи, подполковник Ханс Брукман и подполковник Шултмайс, който идва от Рим;

– САЩ – майор Ройден Уйлямсон;

– Франция – майор Де Лимперани;

– Гърция – генерал Течис;

– Унгария – подполковник Константин Витац Бакай;

– Италия – подполковник Савера;

– Румъния – подполковник Дяконеско; 

– Чехословакия – подполковник Буландер;

– СССР – полковник Бенедиктов;

– Югославия – полковник Соколович;

– Турция – капитан Саим Ярким;

– Великобритания изпраща военното си аташе от Рим или общо 14 човека.

Присъстват и ръководителят на специалната германска военна мисия при маневрите – прочутият впоследствие генерал Ерих фон Манщайн. За спомен от сърдечният прем на Пенчо Семов си правят снимка. Последната е рядко свидетелство за може би последното военно взаимодействие преди разгарянето на гигантския военен конфликт – Втората световна война.

Д-Р ДИМИТРИЕ АНТИЧ – ПРОФ. В БЕЛГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Една седмица през м. март 1939год. гост на Пенчо Семов е д-р Димитрие Антич – професор в Белградския университет. Той остава възхитен от грижите, които полага габровският фабрикант за работниците си, за техните деца, подробно се запознава с намеренията на Семов относно построените сгради и неговите социални дейности. След като се завръща в  сръбската столица, той публикува във в. „Бялградь“статия за България и една част посвещава на Пенчо Семов и неговата социална дейност. 

ФЕДЕРАЦИЯ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Гости на Пенчо Семов през лятото на 1939год. са журналисти от Федерацията на журналистите в България, за да му благодарят за дарението, което е направил за тях, и за грижите, които полага за пишещите. Те също отсядат във вилата (Старопиталището). Дадена им е официална вечеря от домакина, на която присъства и кметът на Габрово инж. Апостол Гъдев.

М. НЕГРУ – РУМЪНСКИ ЖУРНАЛИСТ

Гост на Пенчо Семов през 1940год. е румънският журналист М. Негру. Завръщайки се в Буккорещ, спечелен от личните качества, делата и работата на Пенчо Семов, той пише статията „Бай Пенчо от Габрово“. 

Ето признанието на един чужденец, който не търси никакви облаги от Семов:

• „ С думата „бай“ са се обръщали към големия индустриалец Пенчо Семов, всички българи, с които ходих в неговият двор, които бяха по-млади може би и роднини, всички му целуваха ръка. За мен вечният пътник, който съм обиколил много страни, бай Пенчо от Габрово е нещо повече от един обикновен човек. Той е същински символ на днешната България – страна на работни хора. За това аз смятам, че той заслужава вниманието от всички хора на страната.

Нисък и наведен – поради напредналата възраст – бай Пенчо стоеше на един стол в парка на своята вила, държейки близо до себе си бастуна, който му помага при вървежа. Облечен европейски, със светнали очи по продълговатото лице и с обикновен нос, той ни говори за училището и за времето, когато е търгувал с нашата държава преди 30-40 години и която познава много добре. 

Едва сега разбрах от къде произлиза името на улица „Габровци“ в Букурещ и едноименния хотел, намиращ се на същата улица. От Габрово са идвали много търговци, които са търгували с разни стоки, предимно с ножове и много видове гайтани. 

Как му вървяло на бай Пенчо?…

Той днеска е един от най-големите богаташи в цялата България, има около 6 фабрики в Габрово и други във Варна, и други, произвеждащи текстилни произведения, кожи и др.

Каза ми, че е 100 процента селянин.

Това ми го обясни по терасата на своята вила, която има не по-малко от 50 стаи. Паркът на тази вила обхваща не по-малко от 35-40 хект., той обхваща цял баир, няколко извора, бетонни мостове, басейни и тераси, за които се говори само в романите, всичко е осветено с електрически ток. Във вилата има отдел за почивка за себе си и за своето семейство.

Но под прозорците се намира едно отлично езеро от бетон, в което растат мрени и други риби.

За тези, които обичат да се разхождат по езерото, бай Пенчо е построил една много хубава лодка в този кът…

Не мога да опиша на читателите всичко, което съм видял и което бай Пенчо е искал да направи в Габрово.

Той представлява един човек, който си отива, след като е изпълнил своя дълг с труд и мъка. Тези, които отиват след него, трябва да изпълнят с още по-голямо усърдие своя дълг и с още по-голям късмет.

Когато го поздравих още веднъж за хубавите неща, като че го чувам да охка. И за тези, които знаят да говорят на френски, им разправи „Само ако другите знаят да пазят и държат на крака всичко това, което правих аз…“.

В очакване за закуска, която бе сложена в съседната беседка, аз и бай Пенчо от Габрово говорихме за една голяма истина „което не е право, не е ново“ – резултатът за едно домакинство, било частно или не, по-леко е за държане, отколкото за пазене.

От думите на този човек аз разбрах, че говори неговият народ – народът на моя разказвач…“

Вилата на Пенчо Семов, която някога бе изпълнена с многообразни гости и красиви емоции, стана символ на грижа и подкрепа към най-уязвимите в обществото.

Вила “Ефория” символизира не само миналото, но и бъдещето на доброто дело, което Пенчо Семов започна. Това е наша мисия  към наследството му, обръщение към всички нас да продължим да го пазим и развиваме. Мисията на “Ефория” е да съчетае красотата на миналото с грижата за бъдещето, като останем вярващи в силата на любовта, труда и постоянството, както го вярваше и самият Пенчо Семов.Така, вила “Ефория” остава жив символ на надежда и човеколюбие, наследство, което трябва да пазим и развиваме за бъдещите поколения.

Нашият уебсайт включва ключова информация, вдъхновена от книгата „Успехът“, свързана с живота на Пенчо Семов и с автор Красимира Чолакова.