ПЕНЧО СЕМОВ
ЕДИН ЧОВЕК С ГОЛЕМИ МЕЧТИ И ОГРОМНО СЪРЦЕ

Един човек с големи мечти и огромно сърце – така можем да опишем Пенчо Семов, именитият габровски индустриалец и благотворител, чиято история остава жива в сърцата на мнозина и днес.

Предприемач и ангел на нуждаещите се, оставяйки след себе си наследство, обърнато към нуждите на хората, което и до днес продължава да вдъхновява мнозина. Но Пенчо Семов не е бил само успешен в работата си, а истински човеколюбец, чиято доброта и грижа за обществото остават легенда и до днес. За своите работници, Пенчо Семов бе както баща, така и застъпник. Той стоеше зад тях, грижейки се за тяхното благосъстояние.

От 1934г. председател на Българско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев от Габрово да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход, един от символите на града.
Предвидено е в този пансион да се настанят 100 момичета, деца на негови работници, които учат там от пети до осми клас.
Със свои средства построява край Габрово голяма четириетажна постройка с разкошен парк и езеро, предвидена за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. Благотворителната му дейност е пословична.

Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казино „Бузлуджа“ и обзавежда е него прекрасен дом на женското дружество „Майчина грижа“. Открива в него кино, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“. Има принос за намаляване на контрибуциите на България в края на Първата световна война.

През 1928год. създава собствена фондация „Ефория“, на която прехвърля част от имотите си. Прави завещание и второ завещание през 1943год., където посочва редица дейности, които трябва да се извършат след неговата смърт: постройки, санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.
Прекарва своя живот в Габрово и други градове в България.
Натрупва състоянието си, като създател на модерна индустрия в България. Акционер в 28 акционерни дружества, м/у които са:

– „Иван Семов и синове“ – търговско и акционерно дружество
– Фабрика „Успех“
– Фабрика „Александър“
– Акционерно дружество „Габрово“
– Фабрика „принц Кирил“ в Габрово“, с тъкачница Курило в София
– Фабрика Лен,Провадия
– Лютена фабрика Кирил, Варна
– Тютюневи дружества „Ксанти джебел ОТ Джехаров и СиЕ, в Златоград
– Управителеният съвет на 4 банки и две застрахователния компании.

На България, при национализацията оставя (1 882 582 000лв. ) 1 милярд 882 милиона 582 хил. лв и голям къдрови потенциал от десетки отлично подготвени вишисти и средни специлаисти, получили образуванието си в неговите фабрики с негови парични средства.

Житейската му философия е:

„Аз се явих беден и цял живот творих,
Борих се и победих – моето дело е на лице.
Аз бях учител, без да бях падагог,
Богат съм, без да бях егоист.
Аз съм социален, без да бъда социалист.
Работих вдъхновено, без да бях поет.

Пенчо Семов е дарявал не само пари, но е и създавал институции за благотворителност. Той създава фонд за борба с туберкулозата и подкрепя изграждането на Аграрния факултет на Софийския университет, който днес носи името на Аграрния университет в Пловдив.Със своята невероятна щедрост, Пенчо Семов е изградил почивна станция “Журналист” на Съюза на журналистите във Варна. Той осигурява и средно училище за момичета, където децата на работници от неговите фабрики са учили безплатно.

Неговата чиста душа и доброта привличаха хората към него, а неговата скромност и готовност да помогне винаги го правеха на разположение за всички, които се нуждаеха.

Той беше символ на човешката доброта и вяра в по-доброто бъдеще, което можем да създадем заедно.

Така завършва историята на великия Пенчо Семов – човек, чийто живот и дело остават вдъхновение за всички нас, да се стремим към по-добро общество и по-добър свят, попълнен с доброта и грижа за другите.

Нашият уебсайт включва ключова информация, вдъхновена от книгата „Успехът“, свързана с живота на Пенчо Семов и с автор Красимира Чолакова.